|
Българските земи са обитавани още през средния период на палеолита. Находки
от неолита са открити във Варненско, Видинско, Великотърновско, Софийско,
Троянско, Родопите, Новозагорско (виж Карановска хронологична система) и
др.; от енеолита е Варненският некропол, който доказва наличието на развита
цивилизация в Югоизточна Европа (виж и Хотнишко съкровище). Бронзовата епоха
е свързана с траките и тяхната богата материална култура. 11-6 в. пр.
Хр. - през ранната желязна епоха се създават тракийски държавни обединения,
най-обширно е Одриското царство. 7-6 в. пр. Хр. - гръцка колонизация
по западния черноморски бряг (виж Антични селища). 6-2 в. пр. Хр.
- разцвет на тракийската култура (виж "Сборяново", Долината на
тракийските царе). 1 в. пр. Хр. - 1 в. сл. Хр. - траките са покорени
от Рим и земите им са превърнати в римски провинции. 395 - в пределите
на Византия. 6-7 в. - установяване на славяните на Балканския полуостров.
663 - след разпадането на Велика България част от прабългарите начело
с хан Аспарух се заселват в местността Онгъл, 680-681 - заедно със
седемте славянски племена и северите образуват българската държава като
обединение в борбата им с Византия, столица - Плиска (виж Първо българско
царство). 8-9 в. - политическо издигане и териториално разширение
при хан Тервел и особено при хан Крум, когато на запад България стига до
империята на Карл I Велики. 864 - покръстване на българите при княз
Борис I. 9 в. - в България са приети учениците на Кирил и Методий
- Климент, Наум, Ангеларий; в Охрид, в Плиска и по-късно във Велики Преслав
се създават книжовни средища, България става център на славянската култура.
870 - на Вселенския събор в Константинопол е учредена автономна Българска
църква начело с архиепископ Йосиф (Стефан). 893-927 - при цар Симеон
I са завоювани нови територии, България граничи с Черно, Бяло и Адриатическо
море; формира се българската народност от различни етнокултурни общности
- българи и славяни, възприели традициите на античното население по българските
земи (Златен век на българската култура). 10 в. - при царете Петър
I и Борис II България отслабва поради вътрешни размирици; поява на богомилството.
971 - Източна България е завладяна от Византия; столицата се премества
последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля, Охрид. 1018 - след
продължителни войни за запазване на независимостта на България, които завършват
с погрома на войските на цар Самуил и с гибелта на Иван Владислав, е наложено
византийско владичество. 11 в. - борби за възстановяване на българската
държава: 1040 - въстание начело с Петър Делян, 1074 - бунт
на Нестор в Дръстър, 1078 - вълнения в Средец и Месамбрия. 1186
- като резултат от въстанието, ръководено от Асен и Петър, е създадено Второто
българско царство, столица - Търновград. 12 в. - укрепване на българската
държава, военни успехи при цар Калоян. 1218-41 - териториално разширение,
стопанско и културно развитие при цар Иван Асен II (виж Търновски надписи);
възобновяване на Българската патриаршия. 1241-80 - нашествия на татарите,
разпокъсване и упадък при цар Константин Тих Асен; въстание на Ивайло. 14
в. - след период на стабилизиране при цар Тодор Светослав се засилват
стремежите на българските боляри за откъсване от централната власт (деспотството
на Деян с център Велбъжд, Добруджанското княжество - владение на Тертеровите
потомци Балик, Теодор и Добротица); войни между съседните балкански държави.
1371 - разделяне на България между наследниците на Иван Александър
Асен (Иван Срацимир получава Видинското царство, Иван Шишман - Търновското
царство). Отслабване на България, османски нашествия и териториални загуби.
Културният живот в Търново е в подем. 1396 - покоряване на България,
начало на османското владичество. 15 в. - въстание на Константин
и Фружин, походи на крал Владислав III Варненчик и Янош Хуняди. 16-17
в. - съпротива срещу османската власт: хайдутство, Търновски въстания,
Чипровско въстание, Карпошово въстание. 18 в. - начало на Възраждането
на българския народ. Паисий Хилендарски, Софроний Врачански; въстания в
Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия
(1735-39) и Руско-турската война (1768-74). 19 в. - развитие на нацоналната
просвета и култура: П. Берон, В. Априлов, Неофит Рилски, Н. Геров, И. Богоров,
П. Р. Славейков, братя Д. и К. Миладинови; по време на Кримската война са
създадени Добродетелната дружина и "Тайното общество". 3 апр.
1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на Българската църква
от Вселенската патриаршия. 27 февр. 1870 - ферман за учредяване на
Българската екзархия. 1872 - Антим I е избран за български екзарх.
1860-78 - организирано националноосвободително революционно движение;
Г. С. Раковски основава Таен централен български комитет, Л. Каравелов,
Х. Ботев и В. Левски учредяват Български революционен централен комитет;
последователно избухват Старозагорското въстание и Априлското въстание,
организирано и ръководено от С. Стамболов, И. Драгостинов, С. Заимов, Г.
Бенковски, П. Волов, Т. Каблешков, З. Стоянов, Г. и Н. Обретенови и др.
12 апр. 1877 - 19 ян. 1878 - Руско-турска освободителна война. 19
февр. (3 март) 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена
българската държава; подписан е Берлинският договор (1 юли); създадени са
Княжество България (с изборен княз) и Източна Румелия (с назначаван от Високата
порта генерал-губернатор християнин), а Южна Тракия и Македония остават
подвластни на Османската империя; избухва Кресненско-Разложкото въстание
срещу разединението на българските земи. 1879 - А. Богориди е назначен
за генерал-губернатор на Източна Румелия (13 март); свикано е Учредителното
народно събрание (10 февр.), което приема Търновската конституция (16 апр.)
и избира София за столица на княжеството; заседава I велико народно събрание
(17 апр. - 26 юни), което избира Александър I Български за български княз
(17 апр.); обособяват се политически партии - Либерална и Консервативна;
управление на I българско правителство с министър-председател Т. Бурмов
(5 юли - 24 ноем.). 6 септ. (18 септ.) 1885 - Съединение на Източна
Румелия с Княжество България. 1887 - германския принц Фердинанд Сакс
Кобург Гота е избран за княз (25 юни); управление на С. Стамболов (до 1894).
1893 - създадена е Вътрешната македоно-одринска революционна организация
от Д. Груев и Г. Делчев. 1894-99 - България се управлява от правителствата
на К. Стоилов. 1899-1901 - на власт са т.нар. радослависти (Д. Греков,
Т. Иванчов и В. Радославов). 1903 - избухва Илинденско-Преображенското
въстание; II стамболовистки режим. 22 септ. (5 окт.) 1908 - провъзгласяване
независимостта на България, княз Фердинанд I получава титлата цар. 1912-13
- Балканска война и Междусъюзническа война; България е победена от Сърбия,
Гърция, Румъния и Турция; I национална катастрофа. 1915-18 - участие
на България на страната на Централните сили в I световна война; II национална
катастрофа; Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III. 1919
- Ньойският мирен договор налага на България репарации и загуба на територии
(Южна Добруджа, Западните покрайнини, Струмишко и Беломорието). 1923
- свалено е правителството на Българския земеделски народен съюз начело
с А. Стамболийски; управление на Народния сговор, съпротивата на левите
сили (комунисти и земеделци) срещу правителството на А. Цанков води до избухване
на Септемврийските бунтове 1923. 1926-31 - правителство на Демократическия
сговор с министър-председател А. Ляпчев. 1931-34 - управление на
Народния блок, министър-председатели А. Малинов (1931), Н. Мушанов (1931-34).
19 май 1934 - военен преврат, организиран от "Звено" и
Военния съюз, министър-председател К. Георгиев. 1935-40 - правителства
на П. Златев (служебен кабинет, ян. - апр. 1935), А. Тошев (служебен кабинет,
апр. - ноем. 1935), Г. Кьосеиванов (ноем. 1935 - февр. 1940); сключени са
Българо-югославският пакт (1937), Солунското споразумение (1938) между България
и страните от Балканския пакт, договори със СССР. 1940 - по Крайовския
договор Южна Добруджа е върната на България. 1941-43 - правителството
на Б. Филов присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941); установява
българска държавна и военна администрация в източната част на Вардарска
Македония и Беломорска Тракия (апр. 1941), обявява "Символична война"
на САЩ и Великобритания (12 дек. 1941); избягнато е военно участие на Източния
фронт; българските евреи са спасени от депортиране; формирани са Национален
комитет на Отечествения фронт (1942) и НОВА (апр. 1943); умира цар Борис
III (28 авг. 1943); съставено е регентство (принц Кирил, Б. Филов и генерал
Н. Михов), което управлява вместо малолетния цар Симеон II. Въздушни бомбардировки
(1943-44). 1944 - правителство на И. Багрянов (1 юни - 1 септ.) и
на К. Муравиев (2-8 септ.); Съветският съюз обявява война на България (5
септ.); България обявява война ва Германия (8 септ.); правителство на Отечествения
фронт начело с К. Георгиев (9 септ.). 1944-45 - участие на България
в заключителния етап на II световна война. 1946-47 - референдум (8
септ. 1946) и обявяване на републиката (15 септ. 1946); на власт идва БКП,
разтурени са политическите партии, приета е нова конституция (4 дек. 1947),
национализация на индустрията и банките, коопериране на земята, налагане
на съветски тоталитарен модел на управление. Начело на БКП и на държавата
застават Г. Димитров (1946-49), В. Коларов (1949-50), В. Червенков (1950-56),
А. Югов (1956-62), Т. Живков - I секретар на ЦК на БКП (1954-81), министър-председател
(1962-71), председател на Държавния съвет на НРБ (1971-89) и ген. секретар
на ЦК на БКП (1981-89). 1971 - приета е нова конституция. 1989
- начало на демократичните промени, реформаторските сили в централното ръководство
на БКП сменят Т. Живков с П. Младенов (10 ноем.); възстановени са политическите
права и гражданските свободи; възстановена е многопартийната система на
управление, създаден е Съюзът на демократичните сили (7 дек.). 1990
- председател (президент) П. Младенов; избори за VII велико народно събрание,
което избира за президент Ж. Желев, за вицепрезидент - А. Семерджиев (1
авг.), приема нова конституция (12 юли 1991). Министър-председатели: А.
Луканов (1990), Д. Попов (1990-91). 1991 - избори за ХХXVI народно
събрание, което приема закони за връщането на земеделските земи, за реституцията
на собствеността, национализирана през 1947, за приватизацията, за инвестициите.
Министър-председатели: Ф. Димитров (1991-92), Л. Беров (1992-94). 1992
- президентски избори, Ж. Желев е избран за президент, Б. Димитрова - за
вицепрезидент (подава оставка 1993). 1994 - служебен кабинет с министър-председателка
Р. Инджова; избори за ХХXVII народно събрание. Министър-председател Ж. Виденов
(1995-97). 1996 - президентски избори, П. Стоянов е избран за президент,
Т. Кавалджиев - за вицепрезидент. 1997 - служебен кабинет с министър-председател
С. Софиянски (13 февр.); парламентарни избори за ХХXVIII народно събрание,
министър-председател И. Костов (21 май). 2001 - избори за ХХXIX народно
събрание, министър-председател С. Сакскобургготски (24 юли); президентски
избори, Г. Първанов е избран за президент, А. Марин - за вицепрезидент.
България е членка на ООН (1955) и на още 53 международни организации. През
ноември 2002 получава покана за членство в НАТО. |
