 | Страница от “За буквите” от Черноризец Храбър |
|
Един от най-ярките старобългарски писатели. За личността му липсват каквито и да било сведения. Данни за него черпим от единствената му творба "За буквите". Смята се, че е бил книжовник от Симеоновия кръг, работил в Преслав. Името му се възприема и като псевдоним. Приема се, че творбата му е била написана след църковния събор през 893. В съчинението му се съдържа единственото засега точно посочване на годината на създаване на славянската азбука. Притежаващ големи историко-филологически познания, застанал на научната основа на фактите, той бляскаво защитава родната писменост, доказвайки не само че тя има право на съществуване, но и нейната равностойност и дори превъзходство над гръцката, че гръцките букви не са нито най-стари, нито божествени. Той дори възхвалява и нарича "свети" книгите, написани на език, доскоро считан за "варварски". Едновременно с това той се противопоставя на догматиците и изказва нови възгледи за усъвършенстването на нещата.
От съчинението на Ч. Х. са запазени 80 преписа. Най-старият е от 1348, направен от монах Лаврентий за цар Иван Александър. Печатано във Вилно (1575-1580), Москва (1637), Санкт Петербург (1776), Супрасъл (1781). |
