Според някои български и чуждестранни езиковеди най-старата старобългарска азбука. Предполага се, че е създадена от Константин-Кирил Философ през 862-863 и използвана от него и брат му Методий във Великоморавия и Панония. Според някои косвени свидетелства Г. била позната и на книжовниците от Преславската книжовна школа в България. На нея са написани голям брой богослужебни книги, от които до наши дни са оцелели Зографското евангелие, Синайският требник, Мариинското евангелие, Асеманиевото евангелие и др. Букви на Г. има издълбани и върху една от вътрешните стени на Кръглата черква (Ротондата) в Преслав.
От други източници:
Изледванията през последните години недвусмислено доказват, че славянската азбука е създадена през 855 г. Основните компоненти на азбуката: кръстът, кръгът и триъгълникът, имат сакрално значение и са великолепно съчетани в буквописа. Глаголицата изразява в пълнота и всички фонетични особености на славянобългарската реч.  | Лист от Асеманиевото евангелие – старобългарски глаголически ръкопис от Х в |
|
|
