 | История славянобългарска” от П. Хилендарски |
|
Първото произведение на българската историография. Написана от Паисий Хилендарски през 1762 въз основа на произведенията на Цезар Бароний - "Деяния церковная и гражданская" (1719), и на Мавро Орбини - "Книга историография" (1722), както и на редица български грамоти, народни предания и легенди. Езикът е новобългарски. Чрез нея авторът и начертава програмата на Българското възраждане - борба за новобългарска просвета, независима българска църква и политическо освобождение. Написана емоционално, оказва силно въздействие на своите читатели през възрожденската епоха. За големия интерес към нея свидетелстват многобройните преписи (около 60 на брой) и преработки. Първият и препис е още от 1765 и е дело на Софроний Врачански. За пръв път е издадена по оригинала и (съхраняван в Зографския манастир) от Й. Иванов през 1914. |
