Електронно издание - История на България

Братя, създатели на славянската азбука, основоположници на славянската и българската литература, водили последователна борба за славянска църква и култура. Родени в Солун. Баща им Лъв бил помощник на солунския стратег (военен и административен управител). За детските им години почти липсват данни. От Панонските легенди и Житието на К. се знае, че М. в продължение на 10 г. заемал длъжността управител на една славянска област, разположена близо до Солун. След това заминал за манастира "Полихрон" в планината Олимп, където отначало бил приет за монах, а след това станал негов игумен. К. (Константин) показал още от дете голяма склонност към философията и поезията. Затова бил изпратен да се учи в прочутата по онова време Магнаурска школа в Цариград. По време на следването си проявил своите големи дарования, които не останали незабелязани от цариградското правителство и Патриаршията. След завършването на школата останал в нея като преподавател по философия и като отличен познавач получил прозвището Философ. Благодарение на проявените си способности, макар и твърде млад, бил натоварен с отговорна дипломатическа мисия при сарацините (851) и при хазарите (860), в която участвал и брат му М. По време на своя престой в Херсон К. установил за пръв път контакт с руските славяни и изучил техния език. През 861 двамата братя се завърнали в Цариград, но не останали за дълго в него. Една година по-късно по молба на княз Ростислав (846-870) двамата братя били изпратени във Великоморавия. За да се противопостави на силно проникналото немско политическо, културно и църковно влияние, княз Ростислав поискал от византийския император подготвени учители по славянски език, които да проповядват между населението християнското учение на разбираем за него език. К. съставил нова азбука, предназначена специално за славяните, т. нар. глаголица. Тя била изготвена въз основа на гръцката и латинската азбука, като била съобразена с особеностите на славянския език. След това двамата братя пристъпили към превеждане на славянски език на най-необходимите за мисията им богослужебни книги. През 863 те се отправили за Великоморавия и се отдали на многостранна дейност. В продължение на три и половина години ограмотили голям брой ученици и с тяхна помощ превели значително количество богослужебни книги. Тази дейност обаче срещнала силна съпротива от страна на немското духовенство, което било привърженик на догматичната триезична теория, според която богослужението можело да се извършва само на три езика - еврейски, гръцки и латински. Поради това те отричали правото на К. и М. да проповядват на славянски език и обявили тяхното дело за "еретическо". Под този претекст те възпрепятствали с всички средства дейността на двамата братя, наклеветили ги и пред римския папа. К. и М. решили да заминат за Рим и пред самия папа да уредят възникналите спорове с немското католическо духовенство във Великоморавия. На път за Рим те минали през Панония (друго западно славянско княжество), където били посрещнати радушно от нейния владетел княз Коцел (отхвърлил също зависимостта си от немското католическо духовенство). Продължавайки пътя си, К. и М. взели участие в местния духовен събор във Венеция (867), участниците в който били също така яростни привърженици на триезичната теория. К. влязъл в спор с тях и като изтъкнал редица научни и исторически доводи, блестящо защитил правото на славяните да имат писменост на своя език. Към края на с. г. двамата братя пристигнали в Рим, където се явили при новия папа Адриан II и пред него изложили някои свои искания: да бъде разрешено богослужението сред западните славянски народи на славянски език; някои от техните ученици да бъдат ръкоположени за свещеници; единият от двамата братя да бъде въздигнат за епископ и да им бъде позволено да управляват Моравската и Панонската църква самостоятелно, без намесата на немското духовенство. На свой ред те заявили своята готовност да признаят върховенството на самия папа. Воден от желанието да задържи под свое влияние западните славянски народи и да не допусне като при българите да бъде изместен от Византия, папа Адриан II удовлетворил всички техни искания. Той признал официално славянските книги и правото на двамата братя да проповядват християнското учение на славянски език, като поставил само едно условие - в черквите Евангелието и Апостолът да се четат най-напред на латински език. Независимо от това условие победата на двамата братя била огромна. С удовлетворяването на техните искания бил нанесен силен удар на немското католическо духовенство. Скоро след това К. се разболял и през 869 починал в Рим. Преди смъртта си отправил молба към своя брат да продължи започнатото дело. В изпълнение на неговия завет М. се завърнал в Панония и се отдал изцяло на проповедническа и книжовна дейност. През 870 княз Коцел бил заменен от княз Святополк, който изпаднал под силното влияние на немското духовенство и то засилило своята борба против М. и неговите ученици. Скоро М. бил затворен в един баварски манастир и освободен през 873 след намесата на папата. Въпреки това борбата против него не била прекратена. През 882 М. предприел едно кратко пътуване до Цариград и отново се върнал в Панония. Независимо от неблагоприятните условия той не се отказал от своята дейност и до края на живота си продължил да се занимава с книжовна дейност. Успял да завърши превода на свещените книги, които били необходими за проповедническата дейност на неговите ученици. През 885 той починал и бил погребан във великоморавската столица Велеград. След неговата смърт немското духовенство предприело жестоки репресии над учениците му. Част от тях били избити, други затворени, а трети били принудени да търсят спасение чрез бягство вън от пределите на двете западни славянски княжества. Някои от тях - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, намерили подслон в България. Тук те били приети с голямо внимание от българския владетел княз Борис I (852-889), който им предоставил прекрасни условия, за да продължат делото на своите учители.
Създаването на славянската писменост е най-значителното дело на К. и М. Посредством нея станало възможно и създаването на славянската култура. Славянската азбука се превърнала в едно от най-силните оръжия на славянските народи против опасността от немско-византийската им асимилация. Като борци за равенство между отделните народи, делото на двамата братя има и дълбоко демократичен характер. Наред с византийската и латинската култура бил открит широк път за развитието и на славянската култура. Това разкрило пред славянските народи широк простор за тяхното бъдещо културно развитие. Със създаването на славянската писменост те получили още и възможността да се приобщят към културата на другите народи. Благодарение на активната дейност на учениците на К. и М. в България тя се превърнала в първия славянски културен център през средните векове, откъдето славянската писменост и книжнина получили разпространение и в другите славянски народи.

От други източници:
В историографията отдавна съществува спор по отношение на етническия произход на двамата братя. В последно време се наложи тезата за т.нар. смесен произход, т.е. че бащата Лъв е грък, а майка им - славянка от българската група. В Константинопол Константин пристига през 842 г., а след завършване на Магнаурската школа е назначен за хартофилакс в библиотеката на "Св. София" и подстриган за расоносец без духовен сан. Скоро след това (ок. 850) приема длъжността на преподавател в Магнаурската школа. Според някои изследователи Методий е бил архонт (управител) на намиращата се северно от Солун Стримонска архонтия до 851 г. ( от 843), когато се покалугерил в манастира "Св. Полихорн" в планината Олимп, в Мала Азия. Там се оттегля и Константин след приключването на Сарацинската мисия. Изследователите приемат, че именно тогава двамата братя работят върху създаването на азбуката, теза, която се потвърждава от Черноризец Храбър, който в "За буквите" казва, че славянската азбука е създадена в 6363 г. от Сътворението (855). По време на Хазарската мисия Константин открива мощите на римския папа Климент (92-101) и изучава иврит, като съставя и граматика на еврейски език. Тезата, че в Херсон Константин е изучил руски език, аргументирано е отхвърлена от изследователите. Доказано е, че т.нар. руски букви би трябвало да се четат като "сурски букви" (т.е. сирийски). След приключването на Хазарската мисия Методий се оттегля в манастира "Полихрон", а Константин – в столичната църква "Св. Апостоли". Подготовката за Моравската мисия двамата братя започват през 862 г. Създадената глаголица има силно изразен оригинален характер, с изключително съчетаване на трите основни компонента (кръст, кръг и триъгълник) в буквописа. В периода 862-863 г. братята превеждат заедно със свои ученици необходимите им богослужебни книги. Към Рим Константин и Методий тръгват на 40-ия месец от началото на Моравската мисия по покана на папа Николай I. През есента на 866 г. по молба на княз Коцел в рамките на шест месеца обучават близо 50 ученици в Блатненското княжество. През 867 г. на път за Рим участват в диспут с духовниците от Фриулската марка във Венеция. През ноември 867 г. папа Николай I умира и двамата братя са посрещнати от новия глава на Римската курия папа Адриан II. В началото на 869 г. състоянието на Константин рязко се влошава и петдесет дни преди смъртта си той приема монашеска схима и името Кирил. На 14 февруари 869 г. Константин-Кирил умира и по настояване на римските епископи е погребан в храма на св. Климент. По молба на княз Коцел папа Адриан II изпраща Методий като легат в Панония, Моравия и Словашко и го издига в ранг архиепископ (869). През 870 г., преди да успее да стигне до архиепископското си седалище в Сирмиум, Методий е заловен от немските епископи Херманрих, Анон и Ландфрид и затворен в манастира "Елванген". Там той престоява три години. С активната намеса на новия римски папа Йоан VIII (872-882) Методий е освободен и възстановява славянското богослужение. След 874 г. княз Светополк отново признава сюзеренитета на немците, а Методий отива до Рим. В периода 879-880 г. Методий отново е начело на Велеградската катедра и получава разрешение от папата да служи на славянски език. По-новите изследвания приемат, че на връщане от Константинопол Методий е преминал през България и се е срещнал с княз Борис-Михаил. Преди смъртта си (6 април 885) Методий посочва за свой наследник Горазд. Новият папа Стефан V (885-891) назначава за предстоятел на Великоморавската църква противника на славянското богослужение Вихинг. До българските земи достигат само Климент, Наум и Ангеларий.