Наименование на една от старобългарските азбуки. Създадена в края на IX в. Предполага се, че е възникнала по исторически път. Няма доказателства, че е творение на Константин-Кирил Философ или на Климент Охридски. Включва 24 букви от гръцката писменост, към които са добавени и още няколко знака, специфични за българската реч. Най-стари известни писмени паметници на К. са Надписът на чъргубиля Мостич (от средата на Х в.), Самуиловият надпис от 943, Битолският надпис на цар Иван Владислав от 1015-1016. На К. са написани и някои средновековни ръкописи като Савина книга, Супрасълски сборник и др. От България К. е пренесена в Русия и Сърбия. Първите кирилски ръкописи в западната ни съседка датират от втората половина на XII в. Като църковно и канцеларско писмо К. се използва и във Влашко и Молдова от края на XIV до средата на XIX в.
От други източници:
Тезата, че Климент Охридски е изработил т.нар. кирилица, почива на твърдението на охридския архиепископ Димитър Хоматиан. Изследванията през последните години показват, че кирилицата е създадена в района на Плисковско-Преславския книжовен център и е вторично възприета в югозападните български земи. Най-ранният кирилски надпис е т.нар. Крепчански надпис от 921 г. |
