Електронно издание - История на България

Един от първите български книжовници, ученик на Методий, виден представител на Преславската книжовна школа. Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Знае се, че след смъртта на Методий заедно с др. негови ученици бил подложен на преследване, продаден от немските духовници във Венеция, но успял да се прехвърли в Цариград и оттам да дойде в България. Най-значителният труд на К.П. е "Учително евангелие", за което се предполага, че е съставено около 893-894, т. е. в първите години на царуването на Симеон I (893-927). Предшествано от поетичен предговор ("Азбучна молитва"). Съчинението има компилативен характер и съдържа беседи за различни църковни празници. Но неговата стойност се състои в това, че то е първият систематичен проповеднически труд в славянските литератури. През 894 съставил и своето съчинение "Историкии", което станало първият славянски летописен труд. По поръчение на цар Симеон I през 906 К.П. превел "Четири слова против арианите", с което поставил началото на църковната литература в средновековна България против ересите. В "Служба на Методий" е показана борбата на неговия учител против триезичната теория. Предполага се, че К.П. е автор и на "Проглас към евангелието", в което се отхвърля преклонението пред чуждия език и се ратува за издигане на родната реч като най-значително средство за развитието на българската култура. Всички съчинения на К.П. са достигнали до нас в преписи, най-ранните от които са от XII и XIII в.