Едно от първите крупни огнища на просветна, културна и книжовна дейност в българската държава. Създадена в югозападните предели (областта Кутмичевица с център Охрид) в края на IX и началото на Х в. едновременно с Преславската книжовна школа в Източна България. Неин основател и най-значителен представител бил Климент Охридски. Той работил в продължение на 30 г. и допринесъл изключително много за развитието на книжовния и просветния живот и за разпространението на християнството. След неговото избиране за епископ на Дрембица, или Великия, Охридско, делото му в О.к.ш. продължил Наум. Благодарение на дейността на двамата ученици на Кирил и Методий били подготвени голям брой школувани ученици, между които били деволският епископ Марко и неизвестният по име житиеписец на Климент и Наум. По-важни писмени паметници на О.к.ш. от Х-XI в. са Зографското евангелие, Мариинското евангелие, Асеманиевото евангелие, Синайският псалтир, Синайският требник и др. Първоначалната азбука, която се използвала в О.к.ш., била глаголицата, а от края на IX в. и кирилицата до XII в., когато напълно я изместила.  | Черквата “Св. София” от IX–X в. в Охрид |
|  | Охридски Апостол |
|
|